„Тази история, за която искам да ви разкажа, започнала на 12 май 1989 година. Живял млад, красив и пълен с надежда за бъдещето човек. И той бил много радостен, защото всичко било пред него. Но в един майски ден му поставили диагноза–рак. Лекарите предложили лечение и започнали месеци на борба, проточващи се като години, години на борба за живот! В съзнанието не се побирала мисълта, че всички надежди и животът могат да се прекъснат, ей така, просто, в самото начало. Човекът не можел даже да си представи, че слънцето ще изгрява, ще има земя, море, звезди – всичко, а него няма да го има! Последвала лъчетерапия. След пет дни – изгаряне на хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно било да се диша, говори и даже да се пие вода, а най-главното –постоянното повдигане, от което било невъзможно да се избави. След десет дни започнали да опадат косите и разкошната къдрава, буйна коса бързо изчезнала от главата. Състоянието стремително се влошавало – изгаряния на черния дроб, далака, постлъчева пневмония /изгаряния на белите дробове/, на тънките черва и репродуктивните органи… Лекарите прибавили химиотерапия. Анализът на кръвта по скоро напомнял вода, отколкото на това, което давало живот на организма. И човекът се “пречупил”. Той престанал да става, да усеща света, да се радва на слънцето … на всичко. В залата, където лежал, постоянно горели бактерицидни лампи, освен лекарите, никого не пускали там и чувството за безизходност и самота, което буквално “изтръгвало надеждата”, било ужасяващо. ...Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, гледайки в земята, казали: “Дръжте се. Не повече от три седмици”. ...Идвали приятели, идвали роднини и той знаел, че това са прощални визити. Вярата и надеждата живеели само в него и в неговата стара майка-инвалид, която по-скъп от него никого си нямала. Страхът да не преживее собственото си дете и‘ давал сили да се бори заедно с него. ...докарали от летището неголеми бурканчета с билкови капсули, които му изпратили негови приятели от САЩ. ....стиснал цялата си воля в юмруци, започнал да приема предадените му заветни, билкови капсулки. Приемал в такива количества, каквито му подсказвало изгореното, но борещо се сърце. И започнал да чака. Първа крачка, първа разходка по улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първо стъпало на стълбите –всички “върхове са покорени”. Когато изминал определения от лекарите срок, човекът отишъл в болницата за контролни изследвания. И какво било удивлението на лекарите, когато го видели, та нали той бил четиридесет и първият. Четиридесет свои другари, свои приятели, той изпратил за времето на пребиваването си в болницата, по дългия и безкраен път. Той ги помнел всичките по имена и лица. Най-възрастният от тях бил на тридесет и три години, а най-младият – на шестнадесет години. ... Преди дванадесет години този човек бях аз, а бурканчетата, които ми изпратиха от Америка, бяха капсули от кора на мравчено дърво/Pau D’Arco/ на фирмата RBC Int..” Из кн. „Ракът - не е присъда, а диагноза“ на Е.В.Бугаева. Ако желаете, изтеглете безплатно книгата:
Ракът откъсва от нас скъпи хора и ние сме безпомощни да помогнем. Но дали им оказваме нужната помощ? Дали подпомагаме организма на болния в неговата борба за самовъзстановяване? Даваме ли му нужните природни средства, които ще задействат способността му за самовъзстановяване?
Вече е доказано, че определени природни вещества притежават противотуморни и по-специално – противометастазни и противорецидивни свойства. Природните средства при умело прилагане могат да помогнат леко да се понесе лечението, да се намали вероятността от връщане на болестта, и да повишат шансовете за пълно оздравяване. Аз съм на разположение да поговорим и да дам повече информация. 0879 65 02 64, В.Стефанова
0 Comments
|
Здравни акценти и опит в ползване продуктите на Coral Club International
Категории
All
|